Тоя трак събираше прах известно време по диска и преди няколко дни го сложих на soundlcould. Та реших да синхронизирам малко нещата и да го постна тука.
От около два месеца това парче чака да бъде завършено. И чак сега ми остана време да оправя нещата, които най-много ме дразнят.
Не че е идално де. Винаги се намира още нещо за дооправяне. Я баса е слаб, я кика е кофти…
Но в един момент трябва да си кажеш стига и колкото – толкова. А и ми се правят и други неща и има още един трак за завършване.
Инъче… обичайния набор от инструменти: Alchemy, Sylenth1 и Ace. Плюс LoungeLizard 3 на едно място в началото.
За ревърб тоя пробвах ValhallaRoom. Не мисля, че може да се намери нещо по-добро за тия 50$. Даже и за 100. Досега си ползвах ревърбите дето идват с powercore картата, ама този ме кефи много повече.
Ръчкам тука напоследък по едно трансче. Още е доста незавършено и грубичко, ама все пак реших да го споделя. Че като погледна кога последно съм писал в блога и ми става неудобно някакси.
От известно време ръчкам едно парче, ама все нещо не мога да го докарам. Обаче взе да ми писва и го пускам както си е в момента – с всичките му кусури. Алтернативата е да си остане да прашасва по дисковете както десетки други започнати и незавършени тракове.
Беше започнато като амбиентче някакво ама постепенно стана манджа с грозде – има пиано и цигулки и синтезатори и барабани и…
Падовете и пианото (което нещо не ме кефи много как звучи) са от CamelAudio Alchemy. Цигулките са от Garritan Personal Orchestra 4.
Та… докато чакам гуглообразния телефон да се зареди за сефте да се пофаля и с други придобивки – “Even Faster Websites” на Steve Soulders & “Don’t Make Me Think” нa Steve Krug. Така опашката от книги дето ме чаката става доста дълга. В момента се опитва да намеря време да дочета “Свят, населен с демони” на Карл Сейгън. Нещо не върви много бързо, но това е предимно от липса на време. Или по-скоро от прекалено много време прекарано пред PC-то.
Хъх. Нещо не пиша много в блога напоследък. Не че няма за какво де. Но някакси не ми иде от вътре. Май по-често се случва да цъкна нещо в туитъра. Даже ръчнах в дясно, под плейлистата да излизат последните туитове, да не би някой да реши, че съм се споминал
Вече няколко пъти ми се налага да се оправям с една много глупава ситуация. Имам си label с a таг в него. Естествено label-а си има for атрибут сочещ към checkbox, чийто функция е да показва и скрива някакъв див. Тъпото в ситуацията е, че кликайки на линка се задейства label/checkbox комбото.
Та ТУК има малко демо и малко jQuery плъгинче дето решава проблема. Използването е доста просто – на document.ready трябва да се селектират по някакъв начин label таговете, които имат линкове в тях и да се извика .labelClickFix(). Дали ще бъде с някакъв клас или примерно с $(“label:contains(‘a’)”) няма никакво значение. За повече информация може да погледнете кода на примерната страница.
Тия дни не мога да спра да се радвам на това видео:
И тък като не съм се впускал много-много в MMO дебрите, и не следя какво става по тия земи, за мен web-сериала The Guild е нещо ново. Добре де… играл съм един ден WoW, ама тва не се брои – даже и героя не беше мой.
Изгледах първите два сезона (сериите са по 5-6 минути) и ми се сториха забавни. Е, не обръщам внимание на моментите, когато играта изглежда аматьорска и като извадена от български сериал. Но героите са симпатични – особено guildmaster-а Vork (плешивия warrior от клипа). И естествено Codex (Felicia Day, която е и продуцент и сценарист) – мноооого ми се сладка .
Кефя се, понеже са успели да направят нещо интересно без почти никакъв бюджет. Още в началото на първия сезон са им свършили парите и са успели да го довършат само благодарение на волни пожертвования от фенове през paypal. В едно интервю Felicia Day разказва как някой им пратил 100$ и тя му отговорила с мейл “Are you sure?!”. Естествено после нещата стават по-лесни след като Microsoft почват да ги спонсорират.
Познавам хора, които мога да измислят поне толкова добри сценарии, било то на тема гейминг или нещо друго. Надявам се един ден да гледам и тях онлайн и да им се радвам.
Даже повече. Тогава нямаше обмитявания и митници. След това май...