Обичам модерно звучаща музика с етно мотиви. А ако има и здрав бийт отдолу – чудно. Но не говоря за тази захаросаната дето звучи по разни будабароподобни компилации. По скоро неща като Desert Dwellers, Govinda, Niyaz и дори Afro-Celt Sound System.
Та именно в тази групичка влиза и албумът на Kaya Project – “And So It Goes“. Много приятна смесица от ориенталски, африкански, индийски, японски, та дори и цигански мотиви. И при това записани с истински музиканти. А не просто накълцани луупове и пейстнати семпли взети от “Voices of Istanbul” или някоя друга библиотека.
На първите няколко пускания ми се откроиха 2-3 парчета, но сега като минавам пак през плейлистата ми е трудно да скипна някое. Което ми се случва доста рядко 
E… “Obsidian beats” е врло яко.
Искренно препоръчвам на всеки който си пада по подобен род музика – 8,5 от 10
Непременно ще потърся да преслушам и “Some Things Never Change” – малко по-електронно ореантиран албум на Seb Taylor (човекa зад Kaya Project) издаден от Aleph Zero под името Hibernation.