Слушам новият албум на Shpongle сигурно за 20-ти пореден път за последните 24 часа и не мога да спра да се дивя. Баси. Страхотен е! С главно СТРАХ.
Да, знам че официално излиза в началото на номеври, ама не се сдръжах. 
Така де… нали ще го купя все пак…
Харесва ми много повече от предния – “Nothing lasts…”, който поради някаква причина нещо не ми допадна особено. Може би понеже беше прекалено карнавално-шарен и разпокъсан. Или поне усещането дето остави в мен беше такова. Докато “Inneffable…” на моменти се доближава като атмосфера до “Last Days of Gravity” на Younger Brother. Както се вижда от обложката тоя път има доста индийски елементи и гласове. А тя btw, е на Storm Thorgerson. Същия дето е правил обложки и за Pink Floyd, Alan Parson и Peter Gabriel. Както и обложката за “Last Days of Gravity” де.
Просто ме удивява как Posford успява да направи музика дори от обикновени шумове на улицата и далечни гласове. А чудесата дето прави със синтезаторите и семплите… направо не ми го побира ума. Не че се изненадвам след всичко негово, което съм чул през годините де… Но някак… хъх… наистина нямам идея някои неща как стават. И не е самото майсторство да хванеш един звук а да го усучеш и изцедиш като мокра хавлия. Няма го самоцелното фукане с техника – всичко е подредено и нагласено така, че да те засмуче и отнесе на някъде.
Мислех да пиша по нещо за всяко парче отделно. Но няма особен смисъл. То трябва да се чуе. Източните мелодии в Ectoplasm, hang drum-а в Nothing Is Something Worth Doing, напевите в Ineffable Mysteries, женските вокали в I Am You (Michele Adamson може би?), струнните инструменти в Invisible Man In A Fluorescent Suit, флейтите на Raja Ram…
Приятно слушане
One Comment
Е то Саймънчо е много велик музикант. И е задължителен за слушане. За съжаление още не съм го прослушал, имам го от доста време, ама е за следващата партида за слушане. И естествено – ще го чакам и на losseless за колекцията.