Първото е книгата Object-Oriented JavaScript на Стоян Стефанов.  Все още не ми е останало да се зачета по-сериозно, но докато я разлиствах видях доста интересни моменти и трикове, които са ми убягвали досега. Така че със сигурност ще е интересно четиво.
Авторът е българин работещ в Yahoo.  Дори се оказа, че имаме и общи познати . Ако някой се занимава с front-end със сигурност е чувал името му.

Второто нещенце е dvd с концерта на Loreena McKennitt – Nights from the Alhambra. Преди време бях попаднал на няколко клипчета в тубата и страшно ми хареса. Всъщност в пакета има и две аудио cd-та с парчетата от dvd-то. Наистина се надявам Loreena да намине към тая част на света отново. Казвам отново, понеже със закъснение видях, че май месец е имала концерт в Цариград .

Накрая една колежка ми препоръча книжарница Ирида. Имат доста богат каталог от стари книги, а така също може да си поръчаш някакво заглавие. И точно това направих и аз де. Отговориха ми доста бързо, че в момента я нямат но когато им попадне ще ми се обадят. Всичко това беше преди няколко месеца. Почти бях забравил за тая си поръчка. За това и останах много изненадан когато онзи ден получих мейл с добрата новина, че книгата има ново издание. Автоматически поръчах две бройки – едната за мен, другата за подарък

Малко се разочаровах от новата корица, понеже старата си беше една шаренка такава и на нея имаше пресенце и разни други животинки. Доколкото разбрах от човека, доставил ми книгите, това издание е благодарение на роднините на авторката и явно не разполагат с много финанси. А тази книга заслужава да е шарена. Заслужава да изглежда… хм… примерно като “Ерик” на Тери Пратчет. Пък дори и само защото стила леко ми напомня на неговия.

Ако все пак съм заинтересувал някой какво представлява тази книга – ето малък откъс. Приятно четене. И благодарности на Виктор от Ирида!

Та… препоръчвам я.  И сега се ровя да си харесам нещо друго, което да кача на тефона и да запълвам времето в трамвая.

И някой знае ли други качествени източници освен sfbg.us и chitanka.info?

Отностно пикника… хм… не мога да кажа, че не ми хареса. Беше увлекателно и с готини идеи. Но пък имаше и някои досадно описателни пасажи и краят ми дойде малко непълен един такъв. Може би проблема е в мен де. Винаги очаквам накрая да има отговори на всички въпроси . Сякаш по подобен начин се почувствах като прочетох “Кафка на плажа” на Мураками.
Докато четях пикника, незнам защо, но ми направи впечетление сериозното алкохолно присъствие. Особено като се има предвид, че точно преди това бях изчел патрулите на Лукяненко, където почти всяка среща на герои се поливаше обилно с водка или бира .

Островът също ми беше увлекателен. Тия дни излезе и едноименният филм. Изгледах само първата половина от него, тъй като тъкмо бях и по средата на книгата, и реших да не си развалям удоволствието от четенето по тоя начин. Хареса ми как е снимано и атмосферата беше страхотна. Но пък музиката ми се стори направо ужасна – на места ми звучеше като от стар руски военен филм . Рада беше почти такава каквато си я представях в книгата, дори по-симпатична . За главния герой съм с леко смесени чувства. Една идея прекалено захаросан ми се стори. Но все пак не съм изгледал целия филм от-до и да не си правя излишно прибързани заключения.

Пощоряването (Going Postal) ме изкефи много! И няма как да не поздравя човека който го е превел и разпространил. Както повечето хора знаят, Вузев се моткат от години с издаването на книгата и има само празни обещания. Така че -  евала пич за старанието! Сега наистина ме сърбят ръцета за “Making money”, където главния герой е същият свеж младеж – Moist von Lipwig (или Олян фон Ментелик в преводния вариант). И се изкефих на бележките в края на превода, където беше обстойно обяснено как и защо нещо е преведено точно по този начин. Наистина е работил с голямо желание и си личи.

Нещо не мога да се изкефя много на продълженията на Futurama. Сериала ме кефи много… ама много… сигурно ми е едно от най-любимите неща излизали някога на екран. Обаче трите продължения, които видях досега ми се струват малко разводнени. Сигурно от тях биха станали чудесни серии, ако бяха по 20-на минути. Жалко, че fox са решили да ги реализират в такъв формат – директно на DVD, вместо да се направят нови tv серии. Както и да е. Въпреки всичко – нищо не може да ме разубеди че Bender е най-големия!

Наскоро успях да прочета и “последен патрул” на Лукяненко. И четирите книги ги изръчках на телефона докато се мотая по градския транспорт с помоща на ReadManiac. Много полезно J2ME програмче за четене. Доста ми харесаха. Патрулите де. Увлекателни са – дори и последният патрул, който сякаш не е писан с голямо желание. Докато го четях, си мислих, че ще е добре да се напише още някое продължение понеже идеята ме кефи. Но като го свърших – реших, че така е по-добре. Всичко да си има край.

Хубаво е да се прелита през родното гнездо. Дава перспектива някак. А и е готино поне за ден-два да походиш по добре изчистени улици и да не гледаш камари с боклук. И спокойствие – като санаториум. Жалко, че времето беше малко калпаво и не ставаше за по-дълги разходки. Посягайки към ключа за апртамента си дадох сметка, че това е ключа, който нашите ми връчиха някъде между предучилищната и първи клас. Същия. Само дето тогава беше на една бяла връв и седеше на врата ми. И вече е изцяло жълт и липсва надписа “метал”.  Преди около 24-25 години. Сега е на един червен ключодържател, който си купих от една екскурзия до Велинград. Може би когато бях 5-ти клас. Или 4-ти. Имам някакъв смътен спомен за нещо като пазарче и някаква голяма локва с водни колелета.
Е… имаше ги и неприятните неща. Като некролозите на входа. Верно, че тези хора не съм ги виждал отдавна. И едва ли в последните 10-на години съм разменил повече от 3-4 пъти “добър ден” с тях. Но все пак ми стана доста тъжно. А и чичо Кольо ни е водил за риба… и той ни пусна за пръв път да гледаме първия Терминатор… Хъх…

За изпът от автогарата си взех първата част на “Лявата ръка на мрака” на Ле Гуин. Жалко обаче, че дните станаха толкоз къси и успях да прочета само първата глава. Или разказ. Или както там е разделено. Доста увлекателно. Хареса ми много. А и беше крайно време да прочета нещо дето няма къдрави скоби на почти всеки ред. Ако схващате на къде бия.

Успях да наваксам и малко със сериалите: Dexter отива на добре. Все още ми е интересен. Fringe е на зле. Баси – само клишета. Стана ми досаден до толкова, че мисля да го зачеркна от списъка – и без това едва намирам време. The Office си е все същия – само Пам ми липсва малко, появява се прекалено рядко.
Бях си приготвил и пилотната серия на Crusoe. Но някак не стигнах до нея.
А новата звезда е “30 Rock” и Тина Фей. Знам, че сега е особено популярна заради ролята си на Сара Пейлин (или както там се спелва името на тая откачалка). Но ме кефи много.

Всеки път като настане това време на годината (т.е. наближи ми рожденния ден) и ми се скапа настроенито и морала ми падне на -2, забягвам с някой сериал. Миналата година беше The Office, по-предната – Scrubs и House, Futurama… А тая година е 30 Rock. С нетърпение чакам да почне трети сезон в четвъртък. Дори Алек Болдуин, който по принцип не ми е любимец не ме дразни толкоз много. А Тина я гледам като хипнотизиран. Миналата година гледах така и Джена Фишер от The Office

А… да… преди седмица – две гледах и първата серия на Life on Mars – американското издание. Еми… не ми хареса. Дори Харви Кайтел не ме накефи как седи. Английските актьори ми допадаха повече – всичките. И не го казвам от някаква принципна позиция, че американските варианти на UK сериали са кофти. Не… американския офис примерно ми хареса повече.

Та… тъй… отивам да си пусна последните серии от втори сезон на 30 Rock… не ми се прави нищо друго. Само ще изчакам да свърши Wasted Years на Maiden… поне 2-3 пъти…

А кой е Иво Иванов?

Журналист, живеещ в Канзас. И пишещ от време на време за “7 дни спорт”. Ако сте чели негова статия, няма начин да не ви е просълзил или разсмял от сърце. Пише едни такива… нечовешко човешки неща… за спорт… спортисти… за живота…

Почти съм привършил второто книжле, остават ми може би стотина страници, а така ми се иска да не свършват.

Ако все пак досега някакси ви е убягнал, ето тук може да се намерят доста от неговите статии.

А ето и директен линк, към една от най-хубавите и  му и трогващи истории – тази за Team Hoyt.