Направо се учудвам, че почти успях да завърша нещо като ново парче. Че и само за един ден. Всъщност има доста за правене по него – примерно тая синт дето се включва на 1:28 нещо ме дразни, а и като цяло трябва темата малко да се поразвие. Но като се има предвид колко съм производителен напоследък… си е направо чудо.
Приятно слушане на AfterRain 
… се оказа адски приятно филмче. Вече се чудя дали Richard Curtis има слаб сценарий изобщо. Само погледнете какво е натворил.
Тъй като нямах представа на какъв филм отивам, приятна изненада се оказаха и две познати лица – Chris O’Dowd и Katherine Parkinson (съответно Roy и Jen от The IT Crowd). А Bill Nighy отново е неповторим. Изобщо целия каст ми допадна много. Всеки си беше чешит по своему.
За едно нещо ми стана тъпо – бяхме само 10-на човека в салона, при положение че прожекциите са две на ден. Събота вечер. Народа вече се изнесъл по морето ли, що ли?
Та… препоръчвам филма с две ръце. Българското заглавие e Рок Радио.
Това дойде тия дни от Ultimae. Този път малко са се престарали с картичките. Но за сметка на това са готини. А и две от тях са надписани от Сара и от Винсент. Кеф. Трябва да ги питам най-накрая какви са тия ароматни пръчици дето слагат в пакетите. Ухаят прекрасно.
Имам страхотен спомен от една детска книга – “Най-златното злато” на Петя Караколева. И с риск да си разваля хубавите детски спомени почнах да я издирвам тук-таме преди време.
Накрая една колежка ми препоръча книжарница Ирида. Имат доста богат каталог от стари книги, а така също може да си поръчаш някакво заглавие. И точно това направих и аз де. Отговориха ми доста бързо, че в момента я нямат но когато им попадне ще ми се обадят. Всичко това беше преди няколко месеца. Почти бях забравил за тая си поръчка. За това и останах много изненадан когато онзи ден получих мейл с добрата новина, че книгата има ново издание. Автоматически поръчах две бройки – едната за мен, другата за подарък 
Малко се разочаровах от новата корица, понеже старата си беше една шаренка такава и на нея имаше пресенце и разни други животинки. Доколкото разбрах от човека, доставил ми книгите, това издание е благодарение на роднините на авторката и явно не разполагат с много финанси. А тази книга заслужава да е шарена. Заслужава да изглежда… хм… примерно като “Ерик” на Тери Пратчет. Пък дори и само защото стила леко ми напомня на неговия.
Ако все пак съм заинтересувал някой какво представлява тази книга – ето малък откъс. Приятно четене. И благодарности на Виктор от Ирида!
Има музикални промени по сайта.
Отдавна се канех да го направя, ама чак тая вечер ми дойде музата. Вече има флаш плеър най-отгоре в дясно на вашите екрани и в него съм накачулил малко мп3-та дето събират праха. Дано ви харесат. И ако случайно ви харесат си ги дръпнете да не правим излишен трафик. Линковете са на музикалната страница.
Приятно слушане и не забравяйте да видите лиценза под който се разпространяват.
От 1-2 часа вече не съм служител на Lessno. Беше страхотно изживяване и имах шанса да се запозная с много готини хора. Научих много неща и съм горд с направеното от мен. Жалко само, че не се вижда в момента
Причината за раздялата е основно една и не мисля, че е удачно да се коментира. Само искам да спомена едно дребно нещенце: статията в която се казва, че “настоящото ръководство” е изгонено се появи онлайн още преди общото събрание, решаващо съдбата на основателите на фирмата (т.е. “настоящото ръководство”) да е стигнало до точката за обсъждане на въпросното решение.
Спокойно мога да кажа, че с това NEVEQ се постараха да не чувствам никакви угризения отностно напускането ми.
Хех… една наистина добра новина в един хм… не особено приятен ден (меко казано).
Наскоро прочетох “Американски богове” на Нийл Геймън. Това е третата негова книга, която ми попада. Първо беше страхотната и адски забавна “Добри Поличби”, която е в съавторство с Тери Пратчет и преди 3-4 години “Никога, никъде, никой”, от която нямам някакви особени спомени, но се сещам че тогава ми допадна. “Боговете” ми харесаха доста. Както с повечето книги дето чета напоследък и тази я изръчках на телефона и на моменти ми беше много трудно да се спра. Много увлекателно. Главния герой (Шадоу) ми легна на сърце и в цялата плетеница от невероятни събития и герои той си седеше много реално и истински.
Та… препоръчвам я. И сега се ровя да си харесам нещо друго, което да кача на тефона и да запълвам времето в трамвая.
И някой знае ли други качествени източници освен sfbg.us и chitanka.info?
Днес имах шанса да се запозная с Morten Lund. Срещата беше сравнително кратка, но остави у мен страхотно впечетление. Мнооооого готин тип!
Баси… незнам с какво ги хранят тия животинки, ама 4 от 4 яйца бяха с по два жълтъка.