Наскоро прочетох “Американски богове” на Нийл Геймън. Това е третата негова книга, която ми попада. Първо беше страхотната и адски забавна “Добри Поличби”, която е в съавторство с Тери Пратчет и преди 3-4 години “Никога, никъде, никой”, от която нямам някакви особени спомени, но се сещам че тогава ми допадна. “Боговете” ми харесаха доста. Както с повечето книги дето чета напоследък и тази я изръчках на телефона и на моменти ми беше много трудно да се спра. Много увлекателно. Главния герой (Шадоу) ми легна на сърце и в цялата плетеница от невероятни събития и герои той си седеше много реално и истински.
Та… препоръчвам я. И сега се ровя да си харесам нещо друго, което да кача на тефона и да запълвам времето в трамвая.
Току що гледах последната серия на Scrubs. И очите ми са още влажни.
След BSG и още една тайфа приятели си отиде. Да… последните 3-4 години бяхме приятели с Джон Дориан, доктор Кокс и останалите. Ще ми липсват. Въпреки слабите епизоди, въпреки прекалените детинщини на моменти – бяхме приятели. И ми помогнаха много през няколко кофти момента, които изживях зедно с тях.
Финалът беше страхотен. Само дето липсваха някои от звездите появява ли се или тръгнали от сериала – Brendon Frazer, Michael J. Fox, Mandy Moore, John Ritter (r.i.p), Johnny Kastl, Heather Graham (много ме кефеше), Masi Oka…
Благодарен съм и за страхотните парчета, които чух благодарение на Scrubs:
(добре де… клипа е от Garden State, ама това парче го чух за пръв път в Scrubs)
а… това просто е страшно готин момент иззад кулисите…
Да… “endings are never easy”… И всички вие, които ми дадохте това приятелство сте късметлии. Истински. Благодаря ви!
Барселоната е голям град. Пожелавам на всички поне веднъж да се поизгубят в малките улички на Barri Gothic. И да минат по La Rambla след победа на FC Barcelona.
Ще постна тия дни някоя и друга снимка.
За седмицата дето ме нямаше се бяха натрупали учудващо малко непрочетени писма, но за сметка на това непрочетените неща в google reader са 264
Отивам да си стягам багажа. Утре сутрин пътуваме за Барселона на пук на разни животински заболявания дето се ширят. Летим с lufthansa via FRA, понеже в началото на март, когато купувах билетите цените им бяха малко по-ниски от на WizzAir. Баси lowcost-ите.
От няколко дена цъкам Cubase 5. Очарован съм. Почти всичко, което ме тормозеше в 3-ката е преправено и работи идеално. Workflow-а е страхотен. Само трябваше да си направя малко шорткъти и всичко стана огън, пламък и сън камък.
Само едно нещо не ме кефи много как се е получило – сайдчейна. В момента схемата работи така: слага се компресор някъде на insert и му се активира sidechain режима, след това се отива на канала който ще “изпраща” сигнал към компресора и някъде в send-овете му се указва кой компресор да “захрани”.
Причината това да не ме радва е, че всеки път като се добавя нов компресор със сайдчейн трябва да се ходи на изпращащия канал и да му се бутат сендовете. Освен това има и ограничение от 8 сенда на канал. Да, това ограничение може да се заобиколи чрез разни рутинги към други bus-ове, ама…
Много по-лесно от потребителска гледна точка щеше да е ако схемата работеше в обратен ред. Т.е.: слага си се компресора някъде и от него си избираш от къде ще се взима key сигнала. Както и да е де… това са подробности. Човек винаги може да намери за какво да мрънка.
Винаги съм си мислел че ФК “Скрита Сила” – с. Мъдрево е нещо като шега. Не е. Това го видях преди 2-3 дни на задното стъкло на една баничарка. Нищо чудно да е била кола на основния спонсор на отбора.
Някак си се кефя, че има едни хора в едно селце някъде из делиормана дето са се събрали да играят заедно. И има и хора, които им помагат с пари. Даже си имат и сайт.
Тая вечер понеже нямаше друго за гледане по време на вечеря и реших да пробвам един нов сериал на NBC – Parks and Recreation. Правен е от хора преди това работили за The Office (US версията) и си личи отдалече. Имаше няколко готини момента и мисля да му дам шанс още някой и друг епизод. Най малкото заради Rashida Jones (да, бившето гадже на Jim от The Office). Много ми е симпатична.
